Почти всичко от виртуалния свят на The Sims и реалния съвпада. Защо почти – и ние учим, най-различни неща у дома, особено ако работата ни го изисква. Но практикуваме ли говора си пред огледалото – или поне тези, които не са актьори? Аз си признавам, че това го правих само като малка и си мислех, че полудявам, за да го правя. А сега всякакви мисли ми минават през ума, но не ги изговарям на глас пред огледалото. Може би трябва?! Но ме е срам, нищо, че няма кой да ме чуе… Вие правители го – да развивате уменията си, да се изразявате пред себе си и да дискутирате всякакви теми си на глас? Много бих се радвала ако има такива хора и да разкажа какво развиват с това и как се чувстват? Може да помогнат на „тихите“ приказливкозци като мен да се „открехнат“.
Зимното време ни даде една прекрасна възможност да се повеселим и забавляваме като деца. На пистата до гр. Вълчидол има и 3-4 пързалки за шейни и толкова много деца, че ако ти трябва кураж за спускане – само ги гледай. След това като едно голямо дете, хващаш шейната с детските спомени и се спускаш надолу. С всяко спускане, целта да направиш по-голямо обръщане или смешно падане, е все по-голяма.
Вземайте шейните и бягайте…
Найлоните също вършат много добра работа…
От днес имам интеграция на блога ми с Facebook и ще може да проследявате публикациите ми директно от най-популярната социална мрежа в света.
+ 
От 1 година редовно качвам снимки във фото-форума. Непрекъснато си следях рейтинга – от работа, когато бях на гости, от вкъщи. Това ми даде възможност да ценя хубавите снимки, да видя много хубави снимки… Да се възхищавам на автори, да пиша коментари, да чета моите… И продължавам да го правя – но сега си имам Вас и ще споделя някои снимки, които поради страх или нежелание не съм качвала във форума…
Има някаква мистерия в снимките в два цвята… Историята се запечатва в тях, а цветовете изчезват… Остават само мисълта и спомена…
Скоро посетих с приятели Мадарския конник и крепостта над него. Гледката си заслужава изкачването по скалата… Много е красиво. Изкачването беше повече от такова, благодарение на силния, не – прекалено силния вятър – 14м/с. Това направи инстинско усилие да се държиш за парапета, да носиш вода и чанти и да снимаш красивата гледка.
Започнахме прехода по екопътеката в страни от централния вход. Стигнахме до Голяма и Малка пещера и Скална църква. От там продължихме за Мадарския конник, а след него към крепостта Мадара. На връщане от крепостта минахме покрай Скално светилище (капище). За 3-4 часа поход около всички забележителностти можете да се разходите, бавно със много снимки и както казах при много силен вятър. Добре, че температурите бяха високи
За гладните от разходката, препоръчвам ресторанта „Вълшебен извор“, но с лекия намек – носете си храна и яжте предварително. А там можете само да се разходите, особено ако още не се смръкнало и да разгледате страхотната градина и животни. Вътре пийте чайче и нахранете маймунката – и пазете си вещите!
Приятна разходка!
Всеки, който ме познава от доста време, не веднъж е чувал мнението ми за град Варна. Не го правя защото е родният ми град и обичам да се оплаквам, а защото нещата в града, които са недостатъци за един толкова рекламиран и „модерен“ град, ме дразнят и то от доста време.
На първо място ще поставя лошата пътна инфраструктура. Веднага ще кажете това е проблем на цялата страна. Да, но ако плащаме сравнително по-високи цени за жилища, хранителни продукти и транспорт спрямо другите градове, тогава вече е проблем. Това автоматично поставя втория проблем – високите цени. В изследване за спада на цените на жилища в четирите най-големи града в България, Варна беше на първо място по най-високи цени и на последно по-най малък спад за eur/ кв.м. Не малко известно, е че цените на хранителните стоки в града са сравнително високи, както и за дрехите, като това не повдига качеството на стоката. Икономически погледнато, градът е със сезонен характер на пазара на труда, но това не прави толкова сезонен престоя на хората, които живеят в него. Ние живеем 12 месеца в годината. Тук е третия проблем – недостатъчен пазар на труда. А последните няколко години, дори и туризмът в областта не е на ниво. Отдавна северното Черноморие си развали имиджа със силното строителство на хотели по крайбрежието и лошото предлагане на туристически услуги. Поне с това да бяхме като „хората“. Друг проблем относно трудовите възможности във Варна – промишлеността в областта е слабо развита, което отрязва възможностите на младите специалисти, завършили месния Технически Университет да си намерят работа. Повечето големи в бранша си фирми извършват чисто търговска дейност с офисите си или филиалите си във Варна. Затвориха се едни от най-големите на територията на града заводи „Вамо“ – завод за двигатели с вътрешно горене, Завод Черно море е затворен ако се сещате за други, ще са радвам да ги напишете… Дори и да кажете, че на заводите, мястото им не е в сегашния широк център на Варна, то какво стана с тези, които са на 20-на км от града? Дано скоро да се оправят… само това ще кажа…
Темата е достатъчно дълга и важна, за да се разглежда в отделни етапи. Затова за сега само ще поставя проблема – криво развиваща се икономика, слаба инфраструктура, липса на перспектива за специалисти. Разбира се ще похваля и нещата, които не са за изпускане. Живея в ж.к. Вл. Варненчик и това. Прави ми впечатление, че от 1-2 години, е че квартала е сравнително поддържан. Озеленяването, чистотата и поправянето на дупките по улиците става сравнително по-динамично и ефективно, спрямо другите квартали. Благодаря на кмета и екипа му.
В следващите части по темата ще опитам да направя сравнение в цифри за гр. Варна и други градове.
Ще ви благодаря ако оставяте коментари по темата, независимо къде живеете. Също така ще ме улесните ако дадете примери в цифри и факти. Много ще се радвам някой да ме убеди, че Варна не е чак толкова лош град, все пак…
Още преди началото на сезона, край плажа имаше много желаещи да посрещнат очакващото лято.
Очаквайте теми за Варна и фотографията в най-скоро време. Върнете се пак след 5 дена